обема

Речник на българския език

1. обѐма непреходен глагол от свършен вид (тип 171it) редактиране

Значение

обѐмеш, мин. св. обѐх, мин. прич. обѐл, св.вж. обемам.

Грешни изписвания (3)

  • обемъ
  • убема
  • убемъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обе-ма обе-мем
2 лице обе-меш обе-ме-те
3 лице обе-ме обе-мат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обех обех-ме
2 лице обе обех-те
3 лице обе обе-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обе-мех обе-мех-ме
2 лице обе-ме-ше обе-мех-те
3 лице обе-ме-ше обе-ме-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обел съм обела съм обело съм обели сме
2 лице обел си обела си обело си обели сте
3 лице обел е обела е обело е обели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обел бях обела бях обело бяхме обели
2 лице беше обел беше обела беше обело бяхте обели
3 лице беше обел беше обела беше обело бяха обели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обема ще обемем
2 лице ще обемеш ще обемете
3 лице ще обеме ще обемат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обел ще съм обела ще съм обело ще сме обели
2 лице ще си обел ще си обела ще си обело ще сте обели
3 лице ще е обел ще е обела ще е обело ще са обели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обема щяхме да обемем
2 лице щеше да обемеш щяхте да обемете
3 лице щеше да обеме щяха да обемат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обел щях да съм обела щях да съм обело щяхме да сме обели
2 лице щеше да си обел щеше да си обела щеше да си обело щяхте да сте обели
3 лице щеше да е обел щеше да е обела щеше да е обело щяха да са обели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обемел съм обемела съм обемело съм обемели сме
2 лице обемел си обемела си обемело си обемели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обел съм обела съм обело съм обели сме
2 лице обел си обела си обело си обели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обел била съм обела било съм обело били сме обели
2 лице бил си обел била си обела било си обело били сте обели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обема щяла съм да обема щяло съм да обема щели сме да обемем
2 лице щял си да обемеш щяла си да обемеш щяло си да обемеш щели сте да обемете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обел щяла съм да съм обела щяло съм да съм обело щели сме да сме обели
2 лице щял си да си обел щяла си да си обела щяло си да си обело щели сте да сте обели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обел бих обела бих обело бихме обели
2 лице би обел би обела би обело бихте обели
3 лице би обел би обела би обело биха обели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обе-ми обе-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обел
непълен член обе-лия
пълен член обе-ли-ят
женски род обе-ла
членувано обе-ла-та
среден род обе-ло
членувано обе-ло-то
множествено число обе-ли
членувано обе-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обе-мел
женски род обе-ме-ла
среден род обе-ме-ло
множествено число обе-ме-ли

2. обема — ед. ч. непълен член

обема е производна форма на обем (ед. ч. непълен член).

3. обема — бройна форма

обема е производна форма на обем (бройна форма).

4. обема — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обема е производна форма на обемам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

5. обема — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обема е производна форма на обемам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

6. обема — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обема е производна форма на обемам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).