обел

Речник на българския език

1. Обел географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

2. обел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обел е производна форма на обема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обел — мин. деят. св. прич. м. р.

обел е производна форма на обема (мин. деят. св. прич. м. р.).