обезщетяване

Речник на българския език

обезщетяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • обезштетъване
  • обезштетяване
  • обезщетъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-ще-тя-ва-не
членувано обез-ще-тя-ва-не-то
мн.ч. обез-ще-тя-ва-ния
членувано обез-ще-тя-ва-ни-я-та