обезценяване

Речник на българския език

обезценя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обезценявъне
  • обезциняване
  • обезцинявъне
  • обизценяване
  • обизценявъне
  • обизциняване
  • обизцинявъне
  • убезценяване
  • убезценявъне
  • убезциняване
  • убезцинявъне
  • убизценяване
  • убизценявъне
  • убизциняване
  • убизцинявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-це-ня-ва-не
членувано обез-це-ня-ва-не-то
мн.ч. обез-це-ня-ва-ния
членувано обез-це-ня-ва-ни-я-та