обезсърчаване

Речник на българския език

обезсърчаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обесърчаване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-сър-ча-ва-не
членувано обез-сър-ча-ва-не-то
мн.ч. обез-сър-ча-ва-ния
членувано обез-сър-ча-ва-ни-я-та