обезнаследя̀ване
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
Грешни изписвания (31)
- обезнаследявъне
- обезнаслидяване
- обезнаслидявъне
- обезнъследяване
- обезнъследявъне
- обезнъслидяване
- обезнъслидявъне
- обизнаследяване
- обизнаследявъне
- обизнаслидяване
- обизнаслидявъне
- обизнъследяване
- обизнъследявъне
- обизнъслидяване
- обизнъслидявъне
- убезнаследяване
- убезнаследявъне
- убезнаслидяване
- убезнаслидявъне
- убезнъследяване
- убезнъследявъне
- убезнъслидяване
- убезнъслидявъне
- убизнаследяване
- убизнаследявъне
- убизнаслидяване
- убизнаслидявъне
- убизнъследяване
- убизнъследявъне
- убизнъслидяване
- убизнъслидявъне
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | обез-нас-ле-дя-ва-не | |
|---|---|---|
| членувано | обез-нас-ле-дя-ва-не-то | |
| мн.ч. | обез-нас-ле-дя-ва-ния | |
| членувано | обез-нас-ле-дя-ва-ни-я-та |