обеззаразяване

Речник на българския език

обеззаразя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • обеззаразявъне
  • обеззаръзяване
  • обеззаръзявъне
  • обеззъразяване
  • обеззъразявъне
  • обеззъръзяване
  • обеззъръзявъне
  • обиззаразяване
  • обиззаразявъне
  • обиззаръзяване
  • обиззаръзявъне
  • обиззъразяване
  • обиззъразявъне
  • обиззъръзяване
  • обиззъръзявъне
  • убеззаразяване
  • убеззаразявъне
  • убеззаръзяване
  • убеззаръзявъне
  • убеззъразяване
  • убеззъразявъне
  • убеззъръзяване
  • убеззъръзявъне
  • убиззаразяване
  • убиззаразявъне
  • убиззаръзяване
  • убиззаръзявъне
  • убиззъразяване
  • убиззъразявъне
  • убиззъръзяване
  • убиззъръзявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-за-ра-зя-ва-не
членувано обез-за-ра-зя-ва-не-то
мн.ч. обез-за-ра-зя-ва-ния
членувано обез-за-ра-зя-ва-ни-я-та