обездвижен

Речник на българския език

1. обездвижен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. обез-д-ви-жен
непълен член обез-д-ви-же-ния
пълен член обез-д-ви-же-ни-ят
ж. р. обез-д-ви-же-на
членувано обез-д-ви-же-на-та
ср. р. обез-д-ви-же-но
членувано обез-д-ви-же-но-то
мн. ч. обез-д-ви-же-ни
членувано обез-д-ви-же-ни-те

2. обездвижен — мин. страд. прич. м. р.

обездвижен е производна форма на обездвижа (мин. страд. прич. м. р.).