обезглавяване

Речник на българския език

обезглавя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обезглавявъне
  • обезглъвяване
  • обезглъвявъне
  • обизглавяване
  • обизглавявъне
  • обизглъвяване
  • обизглъвявъне
  • убезглавяване
  • убезглавявъне
  • убезглъвяване
  • убезглъвявъне
  • убизглавяване
  • убизглавявъне
  • убизглъвяване
  • убизглъвявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-г-ла-вя-ва-не
членувано обез-г-ла-вя-ва-не-то
мн.ч. обез-г-ла-вя-ва-ния
членувано обез-г-ла-вя-ва-ни-я-та