обезвъгляване

Речник на българския език

обезвъгля̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обезвагляване
  • обезваглявъне
  • обезвъглявъне
  • обизвагляване
  • обизваглявъне
  • обизвъгляване
  • обизвъглявъне
  • убезвагляване
  • убезваглявъне
  • убезвъгляване
  • убезвъглявъне
  • убизвагляване
  • убизваглявъне
  • убизвъгляване
  • убизвъглявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-въг-ля-ва-не
членувано обез-въг-ля-ва-не-то
мн.ч. обез-въг-ля-ва-ния
членувано обез-въг-ля-ва-ни-я-та