обезвреждам

Речник на българския език

обезврѐждам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

обезврѐждаш, несв. и обезвредя̀, св.; Кого, какво. Правя безвреден. Обезвреждам противника си. Обезвредих две мини.

Грешни изписвания (7)

  • обезвреждъм
  • обизвреждам
  • обизвреждъм
  • убезвреждам
  • убезвреждъм
  • убизвреждам
  • убизвреждъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-в-реж-дам обез-в-реж-да-ме
2 лице обез-в-реж-даш обез-в-реж-да-те
3 лице обез-в-реж-да обез-в-реж-дат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-в-реж-дах обез-в-реж-дах-ме
2 лице обез-в-реж-да обез-в-реж-дах-те
3 лице обез-в-реж-да обез-в-реж-да-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-в-реж-дах обез-в-реж-дах-ме
2 лице обез-в-реж-да-ше обез-в-реж-дах-те
3 лице обез-в-реж-да-ше обез-в-реж-да-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезвреждал съм обезвреждала съм обезвреждало съм обезвреждали сме
2 лице обезвреждал си обезвреждала си обезвреждало си обезвреждали сте
3 лице обезвреждал е обезвреждала е обезвреждало е обезвреждали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезвреждал бях обезвреждала бях обезвреждало бяхме обезвреждали
2 лице беше обезвреждал беше обезвреждала беше обезвреждало бяхте обезвреждали
3 лице беше обезвреждал беше обезвреждала беше обезвреждало бяха обезвреждали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезвреждам ще обезвреждаме
2 лице ще обезвреждаш ще обезвреждате
3 лице ще обезврежда ще обезвреждат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезвреждал ще съм обезвреждала ще съм обезвреждало ще сме обезвреждали
2 лице ще си обезвреждал ще си обезвреждала ще си обезвреждало ще сте обезвреждали
3 лице ще е обезвреждал ще е обезвреждала ще е обезвреждало ще са обезвреждали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезвреждам щяхме да обезвреждаме
2 лице щеше да обезвреждаш щяхте да обезвреждате
3 лице щеше да обезврежда щяха да обезвреждат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезвреждал щях да съм обезвреждала щях да съм обезвреждало щяхме да сме обезвреждали
2 лице щеше да си обезвреждал щеше да си обезвреждала щеше да си обезвреждало щяхте да сте обезвреждали
3 лице щеше да е обезвреждал щеше да е обезвреждала щеше да е обезвреждало щяха да са обезвреждали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезвреждал съм обезвреждала съм обезвреждало съм обезвреждали сме
2 лице обезвреждал си обезвреждала си обезвреждало си обезвреждали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезвреждал съм обезвреждала съм обезвреждало съм обезвреждали сме
2 лице обезвреждал си обезвреждала си обезвреждало си обезвреждали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезвреждал била съм обезвреждала било съм обезвреждало били сме обезвреждали
2 лице бил си обезвреждал била си обезвреждала било си обезвреждало били сте обезвреждали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезвреждам щяла съм да обезвреждам щяло съм да обезвреждам щели сме да обезвреждаме
2 лице щял си да обезвреждаш щяла си да обезвреждаш щяло си да обезвреждаш щели сте да обезвреждате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезвреждал щяла съм да съм обезвреждала щяло съм да съм обезвреждало щели сме да сме обезвреждали
2 лице щял си да си обезвреждал щяла си да си обезвреждала щяло си да си обезвреждало щели сте да сте обезвреждали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезвреждал бих обезвреждала бих обезвреждало бихме обезвреждали
2 лице би обезвреждал би обезвреждала би обезвреждало бихте обезвреждали
3 лице би обезвреждал би обезвреждала би обезвреждало биха обезвреждали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-в-реж-дай обез-в-реж-дай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-в-реж-дан
непълен член обез-в-реж-да-ния
пълен член обез-в-реж-да-ни-ят
женски род обез-в-реж-да-на
членувано обез-в-реж-да-на-та
среден род обез-в-реж-да-но
членувано обез-в-реж-да-но-то
множествено число обез-в-реж-да-ни
членувано обез-в-реж-да-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-в-реж-дал
непълен член обез-в-реж-да-лия
пълен член обез-в-реж-да-ли-ят
женски род обез-в-реж-да-ла
членувано обез-в-реж-да-ла-та
среден род обез-в-реж-да-ло
членувано обез-в-реж-да-ло-то
множествено число обез-в-реж-да-ли
членувано обез-в-реж-да-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-в-реж-дал
женски род обез-в-реж-да-ла
среден род обез-в-реж-да-ло
множествено число обез-в-реж-да-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-в-реж-дащ
непълен член обез-в-реж-да-щия
пълен член обез-в-реж-да-щи-ят
женски род обез-в-реж-да-ща
членувано обез-в-реж-да-ща-та
среден род обез-в-реж-да-що
членувано обез-в-реж-да-що-то
множествено число обез-в-реж-да-щи
членувано обез-в-реж-да-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обез-в-реж-дай-ки