обезвреждал

Речник на българския език

1. обезвреждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезвреждал е производна форма на обезвреждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезвреждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезвреждал е производна форма на обезвреждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезвреждал — мин. деят. св. прич. м. р.

обезвреждал е производна форма на обезвреждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезвреждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезвреждал е производна форма на обезвреждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).