обвяване

Речник на българския език

обвяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обвъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-вя-ва-не
членувано об-вя-ва-не-то
мн.ч. об-вя-ва-ния
членувано об-вя-ва-ни-я-та