нумизматика

Речник на българския език

1. нумизма̀тика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Наука за старинни монети и медали.
прил. нумизматѝчен, нумизматѝчна, нумизматѝчно, мн. нумизматѝчни. Нумизматична сбирка.

Грешни изписвания (15)

  • номезматека
  • номезматекъ
  • номезматика
  • номезматикъ
  • номизматека
  • номизматекъ
  • номизматика
  • номизматикъ
  • нумезматека
  • нумезматекъ
  • нумезматика
  • нумезматикъ
  • нумизматека
  • нумизматекъ
  • нумизматикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ну-миз-ма-ти-ка
членувано ну-миз-ма-ти-ка-та
мн.ч. ну-миз-ма-ти-ки
членувано ну-миз-ма-ти-ки-те
звателна форма

2. нумизматика — ед. ч. непълен член

нумизматика е производна форма на нумизматик (ед. ч. непълен член).