нужен

Речник на българския език

ну̀жен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ну̀жна, ну̀жно, мн. ну̀жни, прил. Който е потребен, необходим. Нужна книга.

Грешни изписвания (1)

  • нужин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ну-жен
непълен член нуж-ния
пълен член нуж-ни-ят
ж. р. нуж-на
членувано нуж-на-та
ср. р. нуж-но
членувано нуж-но-то
мн. ч. нуж-ни
членувано нуж-ни-те