нуга

Речник на българския език

ну̀га — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

и нуга̀ ж., само ед. Вид бяла халва с ядки.

Грешни изписвания (1)

  • нугъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ну-га
членувано ну-га-та
мн.ч. ну-ги
членувано ну-ги-те
звателна форма —

Връзки