нотиране

Речник на българския език

нотѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • нотирани
  • нотиръне
  • нотиръни
  • нутиране
  • нутирани
  • нутиръне
  • нутиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-ти-ра-не
членувано но-ти-ра-не-то
мн.ч. но-ти-ра-ния
членувано но-ти-ра-ни-я-та