нотариат

Речник на българския език

нотариат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-та-ри-ат
непълен член но-та-ри-а-та
пълен член но-та-ри-а-тът
мн.ч. но-та-ри-а-ти
членувано но-та-ри-а-ти-те
бройна форма но-та-ри-а-та
звателна форма