нормализиране

Речник на българския език

нормализѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • нормалезиране
  • нормалезиръне
  • нормализиръне
  • нормълезиране
  • нормълезиръне
  • нормълизиране
  • нормълизиръне
  • нурмалезиране
  • нурмалезиръне
  • нурмализиране
  • нурмализиръне
  • нурмълезиране
  • нурмълезиръне
  • нурмълизиране
  • нурмълизиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нор-ма-ли-зи-ра-не
членувано нор-ма-ли-зи-ра-не-то
мн.ч. нор-ма-ли-зи-ра-ния
членувано нор-ма-ли-зи-ра-ни-я-та