номинативче

Речник на българския език

номинативче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-ми-на-тив-че
членувано но-ми-на-тив-че-то
мн.ч. но-ми-на-тив-че-та
членувано но-ми-на-тив-че-та-та