номинатѝвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
номинатѝвна, номинатѝвно, мн. номинатѝвни, прил.
1. Който се отнася до именителен падеж.
2. Който назовава; означаващ.
1. Който се отнася до именителен падеж.
2. Който назовава; означаващ.
Грешни изписвания (15)
- номенативен
- номенативин
- номенътивен
- номенътивин
- номинативин
- номинътивен
- номинътивин
- нуменативен
- нуменативин
- нуменътивен
- нуменътивин
- нуминативен
- нуминативин
- нуминътивен
- нуминътивин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | но-ми-на-ти-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | но-ми-на-тив-ния | ||
| пълен член | но-ми-на-тив-ни-ят | ||
| ж. р. | но-ми-на-тив-на | ||
| членувано | но-ми-на-тив-на-та | ||
| ср. р. | но-ми-на-тив-но | ||
| членувано | но-ми-на-тив-но-то | ||
| мн. ч. | но-ми-на-тив-ни | ||
| членувано | но-ми-на-тив-ни-те | ||