номенклату̀рен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
номенклату̀рна, номенклату̀рно, мн. номенклату̀рни, прил. Който се отнася до номенклатура.
Грешни изписвания (15)
- номенклатурин
- номенклътурен
- номенклътурин
- номинклатурен
- номинклатурин
- номинклътурен
- номинклътурин
- нуменклатурен
- нуменклатурин
- нуменклътурен
- нуменклътурин
- нуминклатурен
- нуминклатурин
- нуминклътурен
- нуминклътурин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | но-мен-к-ла-ту-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | но-мен-к-ла-тур-ния | ||
| пълен член | но-мен-к-ла-тур-ни-ят | ||
| ж. р. | но-мен-к-ла-тур-на | ||
| членувано | но-мен-к-ла-тур-на-та | ||
| ср. р. | но-мен-к-ла-тур-но | ||
| членувано | но-мен-к-ла-тур-но-то | ||
| мн. ч. | но-мен-к-ла-тур-ни | ||
| членувано | но-мен-к-ла-тур-ни-те | ||