номадче

Речник на българския език

номадче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-мад-че
членувано но-мад-че-то
мн.ч. но-мад-че-та
членувано но-мад-че-та-та