нокдаун

Речник на българския език

но̀кдаун съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. но̀кдауни, (два) но̀кдауна, м.
1. Спец. В бокса — удар, след който в продължение на 10 секунди боксьорът се изправя.
2. Прен. Затруднено положение.

Грешни изписвания (3)

  • нокдаон
  • нокдъон
  • нокдъун

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нок-да-ун
непълен член нок-да-у-на
пълен член нок-да-у-нът
мн.ч. нок-да-у-ни
членувано нок-да-у-ни-те
бройна форма нок-да-у-на
звателна форма