нокаутиране

Речник на българския език

нокаутиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-ка-у-ти-ра-не
членувано но-ка-у-ти-ра-не-то
мн.ч. но-ка-у-ти-ра-ния
членувано но-ка-у-ти-ра-ни-я-та