нокаут

Речник на българския език

но̀каут съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. но̀каути, (два) но̀каута, м. Спец.
1. В бокса — удар, след който противникът не може да се изправи до 10 сек.
2. Прен. Безизходно положение.

Грешни изписвания (3)

  • нокаот
  • нокъот
  • нокъут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-ка-ут
непълен член но-ка-у-та
пълен член но-ка-у-тът
мн.ч. но-ка-у-ти
членувано но-ка-у-ти-те
бройна форма но-ка-у-та
звателна форма