новооткрит

Речник на българския език

новооткрѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • новоуткрит
  • новуоткрит
  • новууткрит
  • нувооткрит
  • нувоуткрит
  • нувуоткрит
  • нувууткрит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. но-во-от-к-рит
непълен член но-во-от-к-ри-тия
пълен член но-во-от-к-ри-ти-ят
ж. р. но-во-от-к-ри-та
членувано но-во-от-к-ри-та-та
ср. р. но-во-от-к-ри-то
членувано но-во-от-к-ри-то-то
мн. ч. но-во-от-к-ри-ти
членувано но-во-от-к-ри-ти-те