новозаветен

Речник на българския език

новозавѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

новозавѐтна, новозавѐтно, мн. новозавѐтни, прил. Който се отнася до Новия завет. Новозаветни книги.

Грешни изписвания (15)

  • новозаветин
  • новозъветен
  • новозъветин
  • новузаветен
  • новузаветин
  • новузъветен
  • новузъветин
  • нувозаветен
  • нувозаветин
  • нувозъветен
  • нувозъветин
  • нувузаветен
  • нувузаветин
  • нувузъветен
  • нувузъветин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. но-во-за-ве-тен
непълен член но-во-за-вет-ния
пълен член но-во-за-вет-ни-ят
ж. р. но-во-за-вет-на
членувано но-во-за-вет-на-та
ср. р. но-во-за-вет-но
членувано но-во-за-вет-но-то
мн. ч. но-во-за-вет-ни
членувано но-во-за-вет-ни-те