новобрачен

Речник на българския език

новобра̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

новобра̀чна, новобра̀чно, мн. новобра̀чни, прил.
1. Който скоро е сключил брак. Новобрачна двойка.
2. Младоженски или булчински. Новобрачен заем.

Грешни изписвания (7)

  • новобрачин
  • новубрачен
  • новубрачин
  • нувобрачен
  • нувобрачин
  • нувубрачен
  • нувубрачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. но-воб-ра-чен
непълен член но-воб-рач-ния
пълен член но-воб-рач-ни-ят
ж. р. но-воб-рач-на
членувано но-воб-рач-на-та
ср. р. но-воб-рач-но
членувано но-воб-рач-но-то
мн. ч. но-воб-рач-ни
членувано но-воб-рач-ни-те