новела

Речник на българския език

новѐла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. новѐли, ж. Спец. Средно по обем белетристично произведение, обикновено с внезапен и неочакван край.

Грешни изписвания (3)

  • новелъ
  • нувела
  • нувелъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-ве-ла
членувано но-ве-ла-та
мн.ч. но-ве-ли
членувано но-ве-ли-те
звателна форма