новаторка

Речник на българския език

новаторка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-ва-тор-ка
членувано но-ва-тор-ка-та
мн.ч. но-ва-тор-ки
членувано но-ва-тор-ки-те
звателна форма