нобилитет

Речник на българския език

нобилитет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-би-ли-тет
непълен член но-би-ли-те-та
пълен член но-би-ли-те-тът
мн.ч. но-би-ли-те-ти
членувано но-би-ли-те-ти-те
бройна форма но-би-ли-те-та
звателна форма