нобелов

Речник на българския език

но̀белов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

но̀белова, но̀белово, мн. но̀белови, прил.
Нобелова награда. — Международна парична награда за научни постижения, литература и заслуги за запазване на мира.

Грешни изписвания (7)

  • нобелув
  • нобилов
  • нобилув
  • нобелоф
  • нобелуф
  • нобилоф
  • нобилуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. но-бе-лов
непълен член но-бе-ло-вия
пълен член но-бе-ло-ви-ят
ж. р. но-бе-ло-ва
членувано но-бе-ло-ва-та
ср. р. но-бе-ло-во
членувано но-бе-ло-во-то
мн. ч. но-бе-ло-ви
членувано но-бе-ло-ви-те