но

Речник на българския език

но съюз (тип 189) редактиране

Значение

съюз.
1. За противопоставяне на еднородни части. Малък, но смел. Изкарвам не по много, но редовно.
2. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от едното изречение напълно или частично се ограничава от действието на другото. Чете, но не помни. Смея се, но само аз си знам какво ми е.
3. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от изречението след съюза е в отстъпително отношение спрямо предходното. Болен съм, но ще тръгна.
4. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от изречението след съюза допълва, изяснява друго действие. Студено е, но през януари винаги е така.
Но и. — За добавяне, присъединяване. Ще взема тази рокля. Но и обувките ще купя. Той е откровен, но и често груб с хората.