макар

Речник на българския език

мака̀р наречие (тип 188) редактиране

Значение

част. Дано, поне. Да му се не види макар!
Макар че/макар да/макар и/макар и да. — Съюзи за реална отстъпка. Макар и пийнал, той не забравяше задължението си. Страхуваше се, макар че беше сигурен в себе си.

Грешни изписвания (1)

  • мъкар