нищоправене

Речник на българския език

нищоправене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ништоправене

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ни-щоп-ра-ве-не
членувано ни-щоп-ра-ве-не-то
мн.ч. ни-щоп-ра-ве-ния
членувано ни-щоп-ра-ве-ни-я-та