неявяване

Речник на българския език

неявя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • неявявъне
  • ниявяване
  • ниявявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-я-вя-ва-не
членувано не-я-вя-ва-не-то
мн.ч. не-я-вя-ва-ния
членувано не-я-вя-ва-ни-я-та