нечленуващ

Речник на българския език

нечленуващ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • нечленувашт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неч-ле-ну-ващ
непълен член неч-ле-ну-ва-щия
пълен член неч-ле-ну-ва-щи-ят
ж. р. неч-ле-ну-ва-ща
членувано неч-ле-ну-ва-ща-та
ср. р. неч-ле-ну-ва-що
членувано неч-ле-ну-ва-що-то
мн. ч. неч-ле-ну-ва-щи
членувано неч-ле-ну-ва-щи-те