нечѝст
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
нечѝста, нечѝсто, мн. нечѝсти, прил.
1. Който не е чист; мръсен, изцапан. Не яж с нечисти ръце.
2. Прен. Непочтен, незаконен, нечестен. Нечиста сделка. Нечиста съвест.
3. Който съдържа примеси; нееднороден.
• Нечиста сила. — Зъл дух.
1. Който не е чист; мръсен, изцапан. Не яж с нечисти ръце.
2. Прен. Непочтен, незаконен, нечестен. Нечиста сделка. Нечиста съвест.
3. Който съдържа примеси; нееднороден.
• Нечиста сила. — Зъл дух.
Синоними
- мръсен, изцапан, оцапан, омърсен, измърсен, омацан, изплескан, кирлив, замърсен, мърляв, кален, бербат, нечистоплътен
- скверен, гнусен, противен, отвратителен
- непочтен, нечестив, нечестен
- зацапан, лепкав
- изопачен, подправен, фалшифициран, опорочен, пълен с грешки
- задръстен, запушен
- изкалян
- развлечен, небрежен, занемарен
- немит, непран
- неспретнат
- размътен, мътен, зловонен
- смесен
- тъмен, позорен, престъпен
Грешни изписвания (1)
- ничист
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-чист | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-чис-тия | ||
| пълен член | не-чис-ти-ят | ||
| ж. р. | не-чис-та | ||
| членувано | не-чис-та-та | ||
| ср. р. | не-чис-то | ||
| членувано | не-чис-то-то | ||
| мн. ч. | не-чис-ти | ||
| членувано | не-чис-ти-те | ||