неутралитет

Речник на българския език

неутралитѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Ненамеса, невмешателство.
2. Положение на държава, която не участва във война и не подпомага воюващите страни. Пазя неутралитет.

Грешни изписвания (15)

  • неотралетет
  • неотралитет
  • неотрълетет
  • неотрълитет
  • неутралетет
  • неутрълетет
  • неутрълитет
  • ниотралетет
  • ниотралитет
  • ниотрълетет
  • ниотрълитет
  • ниутралетет
  • ниутралитет
  • ниутрълетет
  • ниутрълитет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-ут-ра-ли-тет
непълен член не-ут-ра-ли-те-та
пълен член не-ут-ра-ли-те-тът
мн.ч. не-ут-ра-ли-те-ти
членувано не-ут-ра-ли-те-ти-те
бройна форма не-ут-ра-ли-те-та
звателна форма