неупражняване

Речник на българския език

неупражня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • неопражняване
  • неопражнявъне
  • неопръжняване
  • неопръжнявъне
  • неупражнявъне
  • неупръжняване
  • неупръжнявъне
  • ниопражняване
  • ниопражнявъне
  • ниопръжняване
  • ниопръжнявъне
  • ниупражняване
  • ниупражнявъне
  • ниупръжняване
  • ниупръжнявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-уп-раж-ня-ва-не
членувано не-уп-раж-ня-ва-не-то
мн.ч. не-уп-раж-ня-ва-ния
членувано не-уп-раж-ня-ва-ни-я-та