неулучване

Речник на българския език

неулучване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-у-луч-ва-не
членувано не-у-луч-ва-не-то
мн.ч. не-у-луч-ва-ния
членувано не-у-луч-ва-ни-я-та