несъпротивление

Речник на българския език

несъпротивление съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-съп-ро-тив-ле-ние
членувано не-съп-ро-тив-ле-ни-е-то
мн.ч. не-съп-ро-тив-ле-ния
членувано не-съп-ро-тив-ле-ни-я-та