неслужещ

Речник на българския език

неслужещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • неслужешт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нес-лу-жещ
непълен член нес-лу-же-щия
пълен член нес-лу-же-щи-ят
ж. р. нес-лу-же-ща
членувано нес-лу-же-ща-та
ср. р. нес-лу-же-що
членувано нес-лу-же-що-то
мн. ч. нес-лу-же-щи
членувано нес-лу-же-щи-те