неруден

Речник на българския език

неру̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

неру̀дна, неру̀дно, мн. неру̀дни, прил. Който не е руда, напр. глина, пясък. Нерудни изкопаеми.

Грешни изписвания (3)

  • нерудин
  • нируден
  • нирудин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-ру-ден
непълен член не-руд-ния
пълен член не-руд-ни-ят
ж. р. не-руд-на
членувано не-руд-на-та
ср. р. не-руд-но
членувано не-руд-но-то
мн. ч. не-руд-ни
членувано не-руд-ни-те