нервно-психиатричен

Речник на българския език

нѐрвно-психиатрѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • нервно-псехеатричен
  • нервно-псехеатричин
  • нервно-псехеътричен
  • нервно-псехеътричин
  • нервно-псехиатричен
  • нервно-псехиатричин
  • нервно-псехиътричен
  • нервно-псехиътричин
  • нервно-психеатричен
  • нервно-психеатричин
  • нервно-психеътричен
  • нервно-психеътричин
  • нервно-психиатричин
  • нервно-психиътричен
  • нервно-психиътричин
  • нервну-псехеатричен
  • нервну-псехеатричин
  • нервну-псехеътричен
  • нервну-псехеътричин
  • нервну-псехиатричен
  • нервну-псехиатричин
  • нервну-псехиътричен
  • нервну-псехиътричин
  • нервну-психеатричен
  • нервну-психеатричин
  • нервну-психеътричен
  • нервну-психеътричин
  • нервну-психиатричен
  • нервну-психиатричин
  • нервну-психиътричен
  • нервну-психиътричин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нер-в-но-п-си-хи-ат-ри-чен
непълен член нер-в-но-п-си-хи-ат-рич-ния
пълен член нер-в-но-п-си-хи-ат-рич-ни-ят
ж. р. нер-в-но-п-си-хи-ат-рич-на
членувано нер-в-но-п-си-хи-ат-рич-на-та
ср. р. нер-в-но-п-си-хи-ат-рич-но
членувано нер-в-но-п-си-хи-ат-рич-но-то
мн. ч. нер-в-но-п-си-хи-ат-рич-ни
членувано нер-в-но-п-си-хи-ат-рич-ни-те