нерадост

Речник на българския език

нера̀дост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

нерадостта̀, само ед., ж. Липса на радост; тъга, мъка.

Грешни изписвания (7)

  • нерадуст
  • нирадост
  • нирадуст
  • нерадос
  • нерадус
  • нирадос
  • нирадус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-ра-дост
членувано не-ра-дост-та
мн.ч. не-ра-дос-ти
членувано не-ра-дос-ти-те
звателна форма