непълнолетие

Речник на българския език

непълнолѐтие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Качество на непълнолетен.

Грешни изписвания (7)

  • непалнолетие
  • непалнулетие
  • непълнулетие
  • нипалнолетие
  • нипалнулетие
  • нипълнолетие
  • нипълнулетие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-пъл-но-ле-тие
членувано не-пъл-но-ле-ти-е-то
мн.ч. не-пъл-но-ле-тия
членувано не-пъл-но-ле-ти-я-та