непроявен

Речник на българския език

непроявѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • непруявен
  • нипроявен
  • нипруявен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неп-ро-я-вен
непълен член неп-ро-я-ве-ния
пълен член неп-ро-я-ве-ни-ят
ж. р. неп-ро-я-ве-на
членувано неп-ро-я-ве-на-та
ср. р. неп-ро-я-ве-но
членувано неп-ро-я-ве-но-то
мн. ч. неп-ро-я-ве-ни
членувано неп-ро-я-ве-ни-те