непрочетен

Речник на българския език

непрочѐтен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • непрочетин
  • непручетен
  • непручетин
  • нипрочетен
  • нипрочетин
  • нипручетен
  • нипручетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неп-ро-че-тен
непълен член неп-ро-че-те-ния
пълен член неп-ро-че-те-ни-ят
ж. р. неп-ро-че-те-на
членувано неп-ро-че-те-на-та
ср. р. неп-ро-че-те-но
членувано неп-ро-че-те-но-то
мн. ч. неп-ро-че-те-ни
членувано неп-ро-че-те-ни-те